ТУК ПРАВЕНЕТО НА БЪРБЪН НЕ Е ПРОСТО ПРОЦЕС.

ТОВА Е 220-ГОДИШНА ТРАДИЦИЯ.

В Jim Beam, ние не разглеждаме правенето на бърбън като процес или работа. За нас това е форма на изкуство – сътрудничество между нашия Мастър дестилър и Майката природа, при което всяка съставка, всяка промяна на времето и всяка дъбова частица се събират заедно, за да създадат Jim Beam, бърбън номер 1 в света. Ако ти е любопитно, къде се крие майсторството в занаята на бърбъна, ти предлагаме бърз курс за това, как го правим.

Стъпка 1:

Започни с нашата тайна рецепта

Започваме с микс от царевица (поне 51%), ръж и малцован ечемик. Тази комбинация е позната още като „mash bill”, което представлява гъста каша. Сместа се слага в 37 000 литров дестилатор, като към нея добавяме и малкa порция от старата смес, която сме използвали при предишното варене, наричаме я „setback”. Това осигурява консистентността и трансформира нашата „каша” в “sour mash” – каша с придаден кисел вкус.

Стъпка 2:

Добави вода от Кентъки

Не е случайно, че повече от 95% от бърбъна идва от Кентъки. Истинската тайна се крие във водата. Всяко уиски, направено с вода, която съдържа желязо, придобива черен цвят и леко метален вкус, което не звучи особено привлекателно. Кентъки, обаче, се случил да е разположен върху естествен варовиков шелф, който действа като филтър и създава свободна от желязо и богата на калций вода. Тя допринася за леко сладкия, златно-кафяв бърбън, който всичко познаваме и обичаме.

Стъпка 3:

Донесете маята

След като сме „сготвили“ нашия “sour mash”, го прехвърляме във ферментатора, охлаждаме го до около 20 градуса и добавяме мая, която консумира захарите и ги превръща в алкохол. Но това не е просто добрата стара мая. Тя е много специфична – същият щам, който използваме от края на „Сухия режим“ от 1933г. Така че, бутилката Beam, от снимката на дядо ти по време на риболов от 1950-та година, може да се каже, че е дошла от абсолютно същата мая. А като си говорим за последователност… да, това е още една дълбоко пазена семейна тайна – толкова дълбоко, че самият Джим Бийм е взимал кана с мая със себе си всеки уикенд, за отговорно съхранение. Днес, повече от 85 години по-късно, пра-внукът на Джим Бийм все още спазва същата традиция.

Стъпка 4:

ДЕСТИЛИРАЙ ДВА ПЪТИ ЗА ПО-МЕК ВКУС.

След процеса на ферментация, получаваме продукт, който лесно може да се опише като „бирата на дестилъра“, той по случайност изглежда, ухае и има вкус на богата бира. Тази бира се прехвърля в колонен дестилатор, висок 19 метра, който загряваме до около 93 градуса – температура достатъчна, за да превърне алкохола в пара, отделяйки го от останалите съставки. Тази пара, след това се превръща в течност, с алкохолно съдържание между 10 и 20%, позната като „слабото вино“ и преминава в казан за втора дестилация. При следващата кондензация на парата, дестилатът, който се отделя е с алкохолно съдържание около 70% или т.нар. „силно вино“.

Стъпка 5:

Отлежаване в нови, овъглени до 4-та степен, бъчви

Отлежаването на уискито в дървена бъчва има огромно значение за крайния му вкус. Не само вида дърво има значение, но и дали е било овъглено, обгорено или изпечено, и до каква степен. В Jim Beam, ние затваряме нашето „силно вино“ в чисто нови, овъглени до 4-та степен, бъчви от американски бял дъб. Наричаме това ниво на овъгляване „алигаторско овъгляване“, защото след обгарянето, вътрешността на бъчвите придобива вида на люспеста, грапава алигаторска кожа. Този процес карамелизира захарите в дървото и създава по-богат вкус, с по-малко танини.

Стъпка 6:

Отлежаване два пъти по-дълго, отколкото законът изисква

След като напълним бъчвите (всяка една побира около 200 литра бърбън), ги пренасяме в нашите проветриви складове, намиращи се на хълмове, за да си „починат“. Със смяната на сезоните, климатът в Кентъки разширява и свива дървото на бъчвите, позволявайки на бърбъна да се пропие в дървото и да извлече карамелизираните захари, дъбовия вкус и красивия златно-кафяв цвят от овъгленото дърво. По време на този процес на „дишане“, определена част от 200-те литра бърбън се изпарява от бъчвата. Това явление е познато като „делът на ангела“ и колкото повече отлежава бърбънът, толкова повече отива за ангелите. Според законът за бърбъна, след две години се получава т.нар. Straight Bourbon Whiskey. Но, за да се получи мекият, гладък вкус на Jim Beam, са нужни поне четири години.

ИСКАШ ДА НАУЧИШ ПОВЕЧЕ?

Включи се в една от нашите обиколки на дестилериите>>